Малки стъпки към алтернативна реалност

По време на неотдавнашен диалог с мой другар, който живее в Париж, до момента в който говорехме за събития както в персоналния ни живот, по този начин и в света като цяло, споделихме някои от провокациите на концентрирането върху работни планове и грижата за взаимоотношенията.

В един миг тя се пошегува, че ще се опита да последва образеца на дребния си наследник, който наподобява вижда света най-вече като място, където да играе и да открива неща. Това, което чух в този коментар, не беше желанието да бъда дете още веднъж, а концепцията, че нашата вероятност оказва помощ да се оформи възприятието ни за действителност.

Разговорът ни ме накара да се чудя по какъв начин някой от нас избира нещата, върху които се концентрира през другите сезони от живота си, и по какъв начин това въздейства върху метода, по който виждаме света и по-късно действаме в него.

Обичам фамилния портрет от 1917 година „ Урокът по музика “ от Анри Матис. Художникът рисува жена си и трите си деца в пъстра палитра от блестящо зелено, розово и оранжево, както и топли кафяви тонове и контрастиращи сиви тонове. Дъщерята на Матис Маргьорит седи на пианото дружно с по-малкия си брат Пиер. Жан, по-големият наследник, седи в левия ъгъл на работата, чете и пуши цигара, до момента в който Амели, брачната половинка на Матис, се вижда през отворения прозорец, плетейки в градината. Самият Матис е показан от картината в горния десен ъгъл на платното и от цигулката, лежаща върху плота на пианото.

Това е произведение, изпълнено с цвят и интензивност, и изобразява богат фамилен живот, в който всички наподобяват съсредоточени върху хранителни действия. Но това, което намирам за най-интересно е, че поради това, което знаем за живота на Матис по това време, тази картина евентуално показва идеализирана версия на действителността.

През 1917 година продължава Първата международна война и синът на Матис Жан неотдавна е напуснал, с цел да се причисли към армията. Семейният му живот постоянно е бил стеснен заради целта, който слага върху изкуството си и условията, които слага към другите членове на фамилията си. Говори се, че децата трябвало да мълчат, до момента в който той работел, и че когато ги желал, биел звънец.

Да нарисуваш хармонично семейство може по някакъв метод да бъде визионерска стъпка към тази действителност

Така че като че ли в тази картина Матис е избрал да се концентрира върху това по какъв начин той пожела да възприема домашния си живот като съразмерен и общ. И все пак, към момента има възприятие за разделяне сред членовете на фамилията. Освен дъщерята и сина на пианото, всеки е концентриран в своя свят и на разстояние един от различен. А Матис е там единствено алегорично.

Намирам тази работа по едно и също време за симпатична и тъжна. Това ме кара да се замисля какъв брой от нас биха избрали да видят детайли от живота си и тези на хората към нас посредством желанието си за различна действителност. Когато се фокусираме върху това, което желаеме да забележим, вместо върху това, което може в действителност да се случва, може да бъде толкоз елементарно да пренебрегваме взаимоотношенията, които се нуждаят от нашето внимание, да се отклоним от дейностите на грижа и отговорност, които са нужни за нашето благоденствие.

Но тази картина също по този начин ми подсказва, че можем да сме наясно с местата и хората, които се нуждаят от нашия фокус, само че не постоянно знаем по какъв начин най-добре да обърнем това внимание. Рисуването на хармонично семейство може по някакъв метод да бъде визионерска стъпка към тази действителност. Не мога да приказвам за живота на Матис, само че мисля, че това, върху което избираме да се фокусираме, нормално стартира в нашето въображение.

Картината „ Група “ от 1941 година е на канадската художничка Сюзан Дюке. Той изобразява Дюке в хола, облечен в престилка на художник, държейки палитра с бои в едната си ръка и застанал до гол статив. Около нея са събрани трите й сестри, облечени в рокли с дълги поли. Всички дами са намръщени, а три от тях се взират в фена и отвън фрагмента. Интересувам се от контраста сред автопортрета на художничката и нейното изображение на нейните женствени сестри, както и че всички те наподобяват надълбоко недоволни.

Не мога да не прегледам част от историческия подтекст към тази работа. Създаден е 12 години откакто дамите публично се смятат за юридически лица в Канада и единствено една година откакто дамите в Квебек завоюваха правото да гласоподават на провинциални избори. Имаше и по-широкия декор на Втората международна война, по време на която дамите бяха по-активни в работната мощ и в избрани униформени функции. Подозирам, че доста дами, най-вече бели дами поради интервала от време, преосмисляха какво би могло да бъде допустимо и също по какъв начин биха могли да живеят живота си, като вършат повече от това, което желаят и би трябвало да вършат.

Оценявам тази работа, тъй като ми припомня, че всички ние в прочут смисъл седим пред празни платна всеки ден

Всяка от дамите в тази картина наподобява интензивно съсредоточен, само че в това време рисува фена в техните вътрешни светове. Самата художничка е подготвена, като че ли обмисля какво да направи от този свят и какво да сътвори посред него.

Оценявам тази работа, тъй като ми припомня, че всички ние в прочут смисъл седим пред празни платна всеки ден и имаме някаква дума за това, което сътворяваме от действителността на нашите лични условия. Къде е личният ни взор, когато мислим за прибавяне на хрумвания, тирада или дейности към това, което към този момент се случва в света? И на какви неуместни страсти даваме пространство и даже призоваваме другите да ни разпознаят и признаят?

Мисля, че постоянно забравяме, че сътворяваме част от нашата действителност от нещата, които държат фокуса ни, и каквото и да сътворяваме, без значение какъв брой малко е, способства за построяването на света, в който всички живеем.

Картината от 1887 година „ Куче на плажа “ на датския художник Нилс Педерсен Молс може да наподобява странна селекция за тази съответна колона, само че постоянно съм изумен от това, което ние, хората, можем да научим от останалата част живите свят. В работата на Молс куче седи единствено на плажа с тил към нас, явно лазерно фокусирано върху фигурата, плуваща в океана. Дрехите на този човек лежат на дребна купчина до кучето. Кучетата са известни с възприятието си за преданост, само че също по този начин наподобява имат невероятна дарба да се концентрират върху това, което е непосредствено пред тях и да работят въз основа на това, което възприемат.

Напомняме, че като се фокусираме върху това, което е непосредствено пред нас, без значение дали е физически или в мозъците и сърцата ни, постоянно се усещаме по-способни да действаме от възприятие за желание и по-дълбоко осъзнаване. И тогава може би ставаме по-добре готови да посрещнем и да се заемем със идващото нещо, което изисква нашето същинско внимание.

Научете първо за най-новите ни истории — следете FT Weekend на и, с цел да получавате бюлетина на FT Weekend всяка събота заран